Повече от два века Царевград Търнов е бил столица на Второто българско царство. Мястото, на което са се вземали най-важните за държавата решения в политическо, културно, религиозно и административно отношение. Столичният град се разпростира върху укрепените с мощни крепостни стени хълмове Царевец, Трапезица, Момина крепост, склоновете на река Янтра и надзаливните й тераси. Стратегическото положение на хълма Царевец, както и естествената ми непристъпност  предопределят тук да е седалището на върховното управление на държавата.

Царевец е разполагал със сложна укрепителна система, която е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Главният вход е от запад. Защитен е от четири последователни порти с надвратни кули. Пред първия мост е имало дървен подвижен мост. В самото начало на крепостта, в близост до най- вътрешната порта са били разположени казармените помещения.

Два са основните ансамбъла на Царевец. Патриаршеският и царският дворец. Патриаршията – мястото, от което се осъществявало цялото административно управление на църковния живот. Патриаршеският комплекс заемал площ от 2413 кв.м. В него се намирали библиотеката, скрипторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, неговите приближени, килиите на монасите. Храмът “Възнесение Господне” и днес гордо издига снага на най-високата част на Царевец. Разполагал се е във вътрешния двор на патриаршеския комплекс. Тук се пазели мощите на св. Михаил воин, както и на канонизираните от българската църква за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III. Докато се разхождате край храма камбаните може да забият с ангелските си гласове. Стенописите във вътрешността на храма са дело на художника Теофан Сокеров. Мащабните композиции представят значими личности и най-важните моменти от средновековната ни история.

Работно време:

Април-Октомври: 8:00 – 19:00

Ноември-Март: 9:00 – 17:00

Влизането на посетители се преустановява 1 час преди края на работното време.